Ако
героите се натискат сред нощната пустиня,
вероятно две стъклени топчета свързани с бронзова нишка ще се заклещят в
малката тясна пещера на непривичността. Със сигурност лигавенето на егото не би
довело до телесно удоволствие. Ако можеш да
четеш, то не значи, че ще разбереш. Непоправима е грешката на припотената
съдба. Ако се нанизваш на отливка от сребърни безкрайни крака, то определено си
останал с две запълнени дупки. Гълтайки уранови пръчки, надали ще повръщаш
лъчев обяд. В тази пустиня трябва да си затвориш устата, защото е жалко да
търсиш влажни бедра насред размазани спирали. Кръвта се струпа под центъра на
тежестта. Целувам една, чукам друга, обичам трета, ближа четвърта, но се галя
сам.
Красавицата
гледаше отегчено, но вътрешно търкаше настроението на самотната чернокоса мисъл
в русите мъхчета на скритата възбуда. Кражбата на емоции не се наказва, но се
изхвърля изцяло. И няма как да има край, докато не пропълзиш под земята, вкусвайки подмокрен мускус. Красавицата мислеше, че е редно да ме удари,
оставяйки отпечатъци от пръстени върху бялото ми лице. Неудачниците отглеждат
провали, а красотата им очарова само осъзнатите
боклуци.
Помните
ли пещерата в началото? Ако е така, значи твърде дълго се напъвате в нужника на
краткотрайната си памет с кутия Марлборо. ”Когато се колебаеш, довери се на
носа си” … истинската праскова има силен аромат. Отхапваш
настървено и в жадните рецептори на кухината ти грейва дъгата на крайпътно
умиление. Нищо не излиза!
Ако
се окаже, че минаваш под дъгата, мисля си, не е задължително да си вътрешно
скопен. Мъже сме на хартия, но от другата страна на листа се оказваме изплетени
от памучни конци. Издутината на панталона компенсира огромната дупка зад челото
ти. Красавицата се беше научила да не прикрива влагата долу, а езикът ми все
така умело я попиваше. Тя очаква, но аз не чакам. Не търся това, което не
познавам, губя смисъла от връзките далеч преди еманципацията им. Дори да
измъкна пръстите си от дантелените ú устни, тя няма да ме накара да бъда
по-малко твърд. Губиш, когато пресичаш покварените улици на емоцията. След
годините с виагра, сините хапчета само ще мъчат сърцето.
При
достатъчно налягане и температура обръщаш
графита в диамант и диаманта обратно в графит. Дори и двамата да сме обратни,
пак ще се търкаме срамно. Калцият, който постъпва в храносмилателната система
на жената от свежото синьо сирене, по един или друг начин, стига до млечните
жлези, всмуква се от пресния живот и захранва фронталния лоб на новородената
белтъчна сплав.
Вдъхновението
ми от Красавицата пълзеше по ръбовете на чутовното деколте на пейзажа. Някои
задници са създадени само за да ги чукаме. Летя с абажурени крила, тялото ми е
като луминесцентна крушка и някак мощно се изрязвам. А това, мисля си, е независимо
от желанието ú да докосне грубо ключа до вратата на развратната потайност.
Топло ми е. Вероятно всички ще горим в ада, но някои вече са го разгледали
приживе.
Вече
го лапаш, така че действай. Стъклото се прави от пясък и връщане няма.
Комбинацията от частици, която си ти, не може да се възстанови, след като температурата
падне под нормалната. А дървото пука, когато е под напрежение, следствието гони
причината и в дъното на уличката я насилва. И дращещата истина е, че ще си една
от многото красавици, които ще пропуснат погребението на изхабеното ми тяло.
Днес единствената граница ще бъде срамът помежду ни. Всичко продължава, докато
не свърши. Най-голямото ми щастие дойде заедно с твоята омраза. Въпреки това, искам да запълня отново натуралната липса между краката ти с моя природен
излишък. Езикът дава много важна информация на мозъка. Ближеш всичко що опознаваш.
Гениталната перверзия е клише.
Идейното
блудство надгражда жалкото ни съществуване по своеобразен начин. Щом си
проплакал за пръв път, бъди сигурен, че ще вдишаш за последен. Времевият
отрязък между двете е запълнен с конвулсии – свои или чужди, по повод аз, по
повод близък. Има ли разлика между еротика и порно? Хубавите дрехи са боите. А
момичето е релефното платно. Добре съчетаните цветове не оправдават компромиса
с носителя им. Когато си щастлив реалността заглъхва и върви само твоят
плейлист – другото е просто вакуумна каша в услуга на чистите ти емоции. В
нещастната черепна кутия узрява купчина плазма и с поглед пръсваш материята. В
околностите на бездушието народите се кланят дори на една истинска сълза. Писна
ми да съм леш, но обичам да гния. В залеза на горящото бунище се ражда
красотата. Стоп кадър. Свърших. Задръж рестото.
