Отскок

  by жору, Драго, Иво Темелков

       Валеше силен дъжд и чистачките на колата едвам смогваха с потока, който се изсипваше на предното стъкло, докато фаровете смело се бореха с тъмнината. Нещо тракаше с досада в багажника на старото Рено. Купето беше пропито с аромат на мускатова ракия, горчивият вкус на пепелник и звучна сръбска музика. Илиян се беше залепил почти на стъклото, за да вижда по-добре.

- Казвам ти, булка – говореше той с леко завалване на думите – тия две-три ракии въобще не ми пречат!

- Де да бяха само две-три – сърдито отвърна Петя и кръстоса ръце. Седеше на предната седалка и се дразнеше, защото вече трябваше да са на вечеря при родителите ù в Търговище. Илиян обаче беше решил да остане още малко на масата в Шумен, още съвсем малко. На задната седалка шаваше брат ù, пиян до разложение:

- Човеек, надуй т’ва парче – опита се да каже Георги, но единственото, което се отрони от пропитите му със спирт устни беше нечленоразделно боботене. И точно когато всичко изглеждаше нормално – пороен дъжд, разбит асфалт, осеян с дупки, десетина километра над разрешената скорост – синя халогенна светлина погали фино огледалото за задно виждане на реното. Двете коли отбиха вдясно едновременно като солисти в синхрон.

- Мамицата ти – изпсува Илиян и злобно блъсна волана. Полицаят бавно се приближи в зеления си дъждобран и почука на прозореца.

- Добър вечер – каза той с каменното изражение на древноегипетска статуя – Майор Дрислев, документите за проверка.

- Добър ве… - Илиян не успя да довърши. Опитваше се да устиска огромната порция смях, която напираше.

- Добър вечер – повтори натъртено полицаят и светна с фенерчето в очите на Илиян, който скришом си поемаше дълбоки глътки въздух, докато се мъчеше да преглътне смеха – Документите. За про-вер-ка.

Илиян бръкна във вътрешния джоб на якето си, за да извади портфейла. Подаде с трепереща ръка шофьорската си книжка и талона на колата на мустакатия полицай. Дългата ръка на закона с цялата си власт и достойнство взе документите като да бяха скъп подарък. Едрите капки дъжд от ръба на качулката му се стичаха върху тях, а майорът даваше вид, че чете внимателно всяка буква. Напрежението прорязваше атмосферата, а непрестанният дъжд барабанеше по колата сякаш отброяваше последните мигове преди екзекуция. Секундите се проточваха мъчително. Изведнъж съсирената тишината се напука...  

- Абе, Петьо, тоя Дрислев ли каза, че се казва? – Георги гръмко попита сестра си. И само след миг нещо тежко се стовари върху тавана на Лагуната.

- Навън, лигавенца! – изкрещя майорът – Ще видите вие с кого се ебавате!

Георги започна да си мрънка под носа:

- Дрис, дрис, Дрислев, братоо!

Илиян усети бодлички от глава до пети и въздъхна, оригайки се дълбинно. Фуражката и качулката на Дрислев засенчваха лицето му. Младите започнаха да излизат бавно от колата, газейки в калта. Майорът поде тежко:

- Обърни се, ръцете на капака!

- Сори, началник, Гошо е на кирка, хайде без проблеми...

- Кирка, а, кирка? Я, бягай да духаш!

Илиян се запъти към патрулката. За фон Георги пееше уверено:

- Дрислев, Дрислев, нашият герой!

- Дай лична карта, бе пишлеме – засече го майорът и посегна към полицейската си палка.

Петя сръчка брат си в ребрата и започна да рови в чантата си, докато Илиян мислеше как да замаже ракиите с няколко банкноти. Майорът взе с отчетлива злоба личната карта на Георги и потупа Илиян с палката по гърба:

- Айде, по-бързо, че нямам цяла нощ!

- Старши – промърмори Илиян, но получи още едно окуражаващо потупване по гърба:

- Момченце, смърдиш ми тъй яко на алкаж – злобно се усмихна под мустак майорът – че и без да духаш мога да ти драсна акт, от който ще изтрезнееш веднагически!

- Дрислев президент! – изкрещя Георги, докато Петя отчаяно се опитваше да го натика обратно в колата. Полицаят вече предвкусваше плячката и реши да не се занимава повече с глупости. През това време Илиян се гънеше нервно, беше целият прогизнал от потопа, който сякаш се усилваше. Майорът извади от задната седалка на патрулката дрегера и го бутна в устата му.

- Духай!

- Ама, шефе, трябва ли? – опита се да се измъкне Илиян – Няма ли как да…

- Духай, не се обяснявай – натъртено отвърна майорът – А така! Едно и едно! Отиваш при Колев! Не, направо те карам при бандитите на топло!

Докато виковете на майора отекваха в равното поле, лейтенантът, който го придружаваше, запали цигара в патрулката и се чудеше какво се случва. Откакто преди две седмици го бяха пратили да бъде партньор на Дрислев, цялата му представа за полицейската служба се промени. Всяка сутрин се будеше с мисълта за срам и неудобство. „Как може тоя да има такава фамилия?”, чудеше се постоянно и мечтаеше за деня, в който ще получи повишение и ще се отърве от противната компания. Докато надничаше през стичащите се вадички по стъклата внезапно лейтенант Папирòсов реши да се изяви. Сложи качулката на дъждобрана и важно изскочи от раздрънкания бял Опел.

- Колега Дрислев – обичаше да натъртва името на майора – Имате ли нужда от помощ?

- Приготви документите, Папирòсов, ще се пишат актове тая вечер – нагло се изхили старият полицай. Лейтенантът се прибра в колата и започна да търси кочана с актове из жабката. В същото време притесненият глас на диспечерката по радиостанцията изпищя в ухото му:

- Дрислев! Папирòсов! Страшна катастрофа на ул. „Трети март”! Бягайте веднага!

Лейтенантът затръшна жабката и метна току-що запалената цигара навън. Провря глава през прозореца и извика:

- Майоре, качвайте се в колата, викат ни в града! – извика силно той. Колегата му объркано погледна него и после Илиян – Веднага!

- Аре чèзни! Само хвърли една-две хартийки за отскок. – нареди майор Дрислев и открехна с палката якето на прогизналия шофьор.  

След секунди чифт двадесетачки се скриха на тъмно в джоба на майора. Той доволно завлече едрото си тяло до Опела и го намести бавно в седалката, положи двете си длани на тила и се опъна сякаш бе на плажен шезлонг. Фаровете светнаха и колите се разлетяха като комари в дъжда. Илиян усили отново сръбското и нервно настъпи педала до ламарината.

- Шибаната кука, как ме забави! – мрънкаше си под носа той. Георги пееше несвързано през сълзи от смях. Петя запали цигара и цъкаше нервно нещо из телефона си.

Реното летеше стремглаво по мокрия разбит път. Дъждът се усилваше и вече се спускаше като мъглив воал над предното стъкло. Илиян присвиваше очи и се мъчеше да следи пътя. Не можеше да разбере дали на него му се върти главата или наистина времето е толкова мътно. Остър завой, спирачка до дъно, чашка центробежна сила и малко писъци за вкус. Когато погледнеш смъртта в очите, нищо не може да я спре и тя да те погледне обратно.